ПЕСНОПО̀ЙЧИЦА ж. Умал. гальов. от песнопойка1. Стойчо Стойка ищеше,/ а мама му я не рачи,/ Стойчо нави мама си,/ та зе бяла Стойчица,/ Стойчица песнопойчица. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)