ПЕТДЕСЕТЍ, -а, -о, мн. -и. 1. Числ. редно от петдесет. — Сега да ти го кажа, до петдесетта си годинка останеш ли сирак, спукана ти е работата. Ал. Томов, П, 75. Даде ми срок петдесет деня: ако на петдесетия ѝ не дам питието за младост, щяла да заповяда да ме насекат на късове. Н. Райнов, КЧ II, 30.
2. Като прил. В съчет. с ч а с т — който е петдесет пъти по-малък от цялото. Вие би могли да отворите няколко училища в България и да употребите барем петдесетата част от доходите си за нравственото повдигание на оние сиромаси. Хр. Ботев, Съч. 1950, 265.
3. Като същ. петдесета ж. Една част от нещо, разделено на петдесет равни части.
— Друга (простонар. и разг.) форма: п е д е с è т и.