ПЀТДНЀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който продължава, трае пет дни, който обхваща време от пет дни. През 1683 г. .. след петдневна упорита съпротива крепостта .. била завладяна от австрийски войски. Ст. Михайлов, БС, 135. В ожесточените петдневни боеве .. германците бяха спряни и отбити. Ист. IХ и Х кл, 69. При петдневната работна седмица трудещите се работят през деня по 8 часа и 30 минути. Мор. пр. VIII кл, 84. Петдневен отпуск.

2. Който се отнася до период от пет дни. Петдневна работна седмица.

3. Който е на пет дни.


Източник: Речник на българския език (онлайн)