ПЀТЛЯ ж. Остар. и диал. Петелка, петлица.

◊ Петля на агне. Диал. Каракът на агне, с който се затиква при печене, за да не се изсипе плънката.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)