ПЕТОЛЪ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е с пет лъча, с пет края или заострени ъгъла. После запалихме и старинния петолъчен свещник, подкладохме камината — и в салона стана топличко и приветливо. П. Славински, ПЩ, 116.


Източник: Речник на българския език (онлайн)