ПЕТЧЛЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се състои от пет члена, пет души. В същия тесен и дълъг коридор, дето бях аз, имаше и едно петчленно семейство, състоящо се от мъж, жена и три малки деца. СбЗР, 354. Петчленната група на Александрови .. показват сложни изпълнения в областта на различни циркови жанрове — икарийски и акробатични игри, жонгльорство .. и др. ВН, 1960, бр. 2858, 4. Петчленен екипаж. Петчленна комисия. Петчленен управителен съвет.


Източник: Речник на българския език (онлайн)