ПЕЧАЛО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. и диал. 1. Който работи и печели. Че кака Венковица — има ли втора като нея? И момчето ѝ е разумно и печаловно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 223.
2. Доходен, печеливш, приходоносен; печаловит. „Умна дъщеря съм родил“ и той пресмяташе в ума си бъдъщите користи от тая печаловна продажба на чедото си. Ив. Вазов, Съч. XIII, 111. — Нека ти е печаловна търговията, бае Минко, — благослови и той от своя страна, и като отпи половината, сложи юза отпред до оканицата. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 147.