ПЕЧАТА̀РИН, мн. печата̀ри, м. Остар. сега простонар. Печатар. Карлейл .. проважда да си иска ръкописа, защото се бил вече съгласил с печатарина да захване да го печата. Лил., 1884, кн. 7, 37.


Източник: Речник на българския език (онлайн)