ПЕЧАТОРЕЗА̀Ч м. Специалист, който изработва печати (в 1 знач.) чрез рязане, гравиране. Те [парите] са ковани с два железни печата, образите и надписите върху които са били гравирани от опитни печаторезачи. НТМ, 1962, кн. 1, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)