ПИАНЍСИМО нареч. Муз. 1. За изпълнение на част от музикално произведение — много тихо. Бавната мелодия в характерен задушевен народен напев изпъква само със скръбната си красота по-силно при съпровода в пианисимо и при затворени уста. Ст. Грудев, ББ, 30. Тоя път дирижира „Травиата“ младият диригент Ас. Найденов, който често се увличаше .. и даваше на места силни темпи, когато в тези места оркестърът съвсем пианисимо трябва да акомпанира пението на артистите. К, 1926, бр. 74, 2. На това място свирѝ пианисимо.
2. Като същ. пианѝсимо, мн. -и, ср. а) Самото изпълнение на такава част от музикално произведение. До виртуозност е овладяна звуковата динамика; най-ниското пианисимо никога не се губи, а се носи в залата. ВН, 1961, бр. 3019, 1. При него [цугтромбона] са възможни както най-тихи и нежни пианисими, така също и най-мощни застрашителни фортисими. Св. Четриков, ОУМ, 79. б) Част от музикално произведение, която се изпълнява много тихо. Диригентът призова: — Да повторим пианисимото!
— От ит. pianissimo.