ПИКНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. За снага — който е набит, нисък, с дебел врат и голям корем. На телесно слабия — .. и на телесно пълния — пикничен тип, според Кречмер, съответствува и по една неизбежна душевност: шизоидният тип.. и циклотимният тип. Пр, 1953, кн. 1, 32.

— От гр. πνκνόσ 'здрав, набит'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)