ПЍЛЕЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Хранилка за пилета; пилетарник. Майката събуди Крилатото и му поръча да стои вкъщи, никъде да не излиза. А когато настане пладне — да насипе в пилечника три шъпи просо на дребните пиленца. А. Каралийчев, ПС III, 151-152.


Източник: Речник на българския език (онлайн)