ПИЛЕЩА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Ловджийско куче, обучено за лов на диви птици. Той сега пъхна хрущялесто носле между войниците и вирна ноздри, сякаш куче-пилещар задуши дивеч. Д. Вълев, 3, 188.
