ПИЛО̀ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до пилот1. Пилотни кораби.

ПИЛО̀ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до пилот2.

ПИЛО̀ТЕН3, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Нов. Книж. 1. Който се прави преди редовното въвеждане, пускане (обикн. в производството или на пазара) на нова стока, изделие и др., за да се проучи, провери как то се възприема от потребителите, как се продава, какви проблеми поставя, предизвиква. Пилотна емисия на облигации. Пилотни бройки от книга.

2. Който е свързан с такава начална дейност. Пилотен проект. Пилотна програма по езиково обучение.

— От фр. pilot 'прототип на издание'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)