ПИНСЀТА ж. Метален инструмент във вид на различни по големина, обикн. пружиниращи щипци, които се употребяват в медицината, техниката, козметиката, филателията, лабораторната дейност за залавяне на дребни детайли, стерилни материали, фини предмети, при обработване на рани и др. В кутията са поместени още: желязна щипка, лъжица, пинсета, чукче .. и др. Н. Иванов и др., ГО, 180. Пинсета за почистване на вежди.

— От фр. pincette. — Други форми: п е н с è т, п е н с è т а, п и н ц è т, п и н ц è т а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)