ПИНТЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. и ж. Простонар. Скъперник. — Виж, тоя дрът пинтия — вариклечко, за две пари свещ запали, а метани до земята прави, метаните са без пари. Ив. Вазов, Съч. VII, 3. Стринка ти, нали я знаеш каква е пинтия, не ми дава да си попийвам, колкото ми душа ще. Т. Харманджиев, КВ, 532. Френският крал беше известен пинтия. В. Мутафчиева, СД, 185. Но нали ги знаете там какви са пинтии. Ще ѝ платят хотела, храната и толкова. Няма да се сетят да ѝ дадат малко пари на ръка. Черемухин, П, 52. Ще питам баба Тропла. Тя е пинтия и да ги [парите] е намерила, мъчно ще се извадят. Ама да попитам — каза Кольо и се завтече към къщата на старата си съседка. Ц. Церковски, Съч. III, 217.
— От тур. pinti.