ПИПЕРЍН, мн. няма, м. Хим. Алкалоид, съдържащ се в плодовете на черния пипер, на които придава отчасти слаболютивия вкус. Плодовете [на черния пипер] съдържат етерично масло със своеобразен вкус и аромат,.., алкалоида пиперин. Л. Петров и др., БНК, 92.

— Лат. piperin.


Източник: Речник на българския език (онлайн)