ПИПЀРНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Съд, в който се държи пипер за домакински нужди; пипернѝца. Накваси го я, рекъл Арапът, малото ти пърсте във вода, после напипри го во пиперникът, та пикни му го во носът, кога ке спият. Той тога ке кихнит и пърстенът ке му паднит от под язика во постелята. СбКШ, 46. Починям да описуем къща в покъщина на наша българска Македония. Трапезни вещи: соларник, пиперник. ЦВ, 1859, бр. 433, 3-4.
ПИПЀРНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Място, засадено с пипер; пиперище.
— От Ив. Дуриданов и др., Български етимологичен речник, 1996.