ПИПНЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Пипкав; пиплив. Работата беше пипнива, неспорна, но в замяна на това пък полевъдите си изкарваха приличен трудоден и с охота отиваха на блоковете. Б. Обретенов, С, 146.


Източник: Речник на българския език (онлайн)