ПИРГЍШИН, мн. пиргѝши, м. Простонар. Пиргиш. — Ахмед ага ли? Мухтарин беше той,.. Куц беше, пиргишинът му с пиргиш, с бяла брада, а — три жени! Х. Русев, ПЗ, 97.

— Друга форма: п е р г ѝ ш и н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)