ПИРЍНЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Пиринчен. И Марко ги въведе в стаята, която тозчас се осветли хубаво от две сперманцови свещи, закрепени на лъскави пиринчеви свещници. Ив. Вазов, СбНУ I, 19.
