ПИРОМЕТАЛУ̀РГИЯ ж. Хим. Металургия, при която добиването и пречистването на метали и сплави се осъществява при много високи температури. При промишленото добиване на металите се прилагат главно следните три начина за преработване на рудите. 1) преработване при висока температура — пирометалургия; 2) .. — хидрометалургия и З) .. — електрометалургия. Хим., IХ кл 1958, 125.


Източник: Речник на българския език (онлайн)