ПИРОХЛО̀Р м. Минер. Рядък минерал, срещан в многобройни разновидности, обикн. с кристална структура, използван като руда. Залежи от пирохлор.

— От гр. пиро- + χλωρόσ 'жълтозелен'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)