ПЍСАРЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е на писар; писарски. За една минутка в стаята се чуваше само острото скърцане на писаревото перо. Д. Талев, ЖС, 78. Стойке, мома Стойке, / писарево либе, / писаре ли ти са / веждите писале? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49.