ПИСМОВОДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Човек, който отговаря за цялата (входяща и изходяща) кореспонденция в канцеларията, обикн. на високопоставено лице, на висш сановник, държавник; секретар. Царят Лудвиг 14-й, който бил ся обещал от по-напред на главнийт си писмоводител Пеллетиера първото празно място, тутакси му принесъл това [председателското място]. П. Р. Славейков, ПИ, 23. Той живееше във времето на Оливие Кромвел, който го определи и за помощник на писмоводителя си Милтона. Ч, 1870, бр. 3, 91.