ПИСУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от писувам и от писувам се. Когато свърши писуването си, той си засука самодоволно мустаките. Ив. Вазов, Съч. VII, 32.
— Друга форма: п и с о̀ в а н е.
