ПИТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. За очи, поглед — който изразява питане, въпрос; питащ, въпросителен, изпитателен. До царевия син се беше наредил Раксин. Лицето му си стоеше все тъй спокойно и разсъдливо, а и тук, на трапезата, той поглеждаше наоколо с питлив поглед и държеше реда. Ст. Загорчинов, ДП, 126.