ПИХТИЕОБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който е с консистенция на пихтия, има вид на пихтия. Кристалинът разделя окото на две части — предна и задна. Предната част е изпълнена с прозрачна течност, наречена очна влага, а задната — с пихтиеобразно прозрачно вещество, известно под името стъкловидно тяло. Физ. Х кл 1951, 148. При разрязване в млечна зрелост коричката им [на зелените орехчета] е мека, а ядките им — с пихтиеобразна консистенция. М. Киров, ТК, 74.
— Друга форма: п и х т и о о б р а̀ з е н.