ПЍШЛЕГАР, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Обикн. в съчет. със с в р е д е л. Вид свредел, с който въртят дупки за закрепване на дървени клинове (пишляци). Той беше проводил едного циганина у селото да му донесе един свредел-пишлегар, с който въртят наплатите за пишлеците. Ц. Гинчев, ГК, 191.
— Друга форма: п ѝ ш л я к а р.