ПЍШЛОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Чучурка за изтичане на струята вода (течност) от чайник или друг съд; пишляк, пишлек, пишур, пишурка. И продължава дядо поп Станчо до края песента, с тих трепетлив глас, поливайки ни спокойно и добросъвестно, като често треперещата му ръка доближава пишлока на ибрика до врата ни, щото и новите ни гащи чувствуваха силата на благословението му. Ив. Вазов, ИСМ, 32.