ПЍШЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дървен клин, който крепи два съседни наплата на колело. Пѝшляк .. (мн. ч. пѝшляци), клинчето, което се въвира във фатовето (дупките) на наплатите, за да се свръжат един с друг. СбНУ ХХIХ, 263.
2. Издадена част на греда, която влиза в нарочно издълбана дупка на друга греда или камък (Ив. Дуриданов и др., БЕР).
3. Чучурка за изтичане на струята вода (течност) от чайник или друг съд; пишлок, пишлек, пишур, пишурка. Паднала на ибрик. Казва се, за която на сватбата си не излезе мома: уж паднал ибрикът и с пишляка си пробол момата в vulvata. СбНУ ХХV, 40.
4. Полов орган на момче (Ив. Дуриданов и др., БЕР).
— Друга форма: п и ш л è к.