ПИЩА̀Л1 м. Остар. и диал. Пищял. Членовете на съборището не рачили да оставет разпънатите на кръстовете, та помолили Пилата да даде воля да пребият пищалите им, за да довършат живота им. Д. Манчев, НН (превод), 118.
— Друга форма: п ѝ щ е л.
ПИЩА̀Л2 м. Диал. Свирка (Ив. Дуриданов и др. БЕР).
— Друга форма: п ѝ щ е л.
ПИЩА̀Л3 м. Остар. Старинна пушка, обикн. тежка, която се зарежда откъм цевта. — Аз зная да стрелям с пищал! От сто разкрача улучвам.. — отвърна тя. Д. Рачев, СС, 175.
— От рус. пищаль.