ПИЩО̀ВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, ж. Остар. и диал. Пищовче. Жителите от Дермендере отдавна били забележили, че младо помаче със скъсана абичка и с пищовец на кръста иде и отива към фабриката на Гюмюшът. З. Стоянов, ЗБВ I, 299. Страст беше това време за оръжия; за да са купи едно шишене .., трябаше да стане източен въпрос. Мнозина жедни, но сиромаси юнаци имаше, които не бяха са снабдили още ни с един пищовец. З. Стоянов, ЗБВ I, 449.
— Друга форма: п и щ о̀ л е ц.