ПЛАВА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Човек, който промива руда за добиване на ценен метал, обикн. злато. Плаваре злато плавиле, / па изплавиле девойкю, / па гю повели из поле. Нар. пес., СбВСтТ, 263.
