ПЛАВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Моряк или пътник на кораб; мореплавател. Шумната навалица ни изфърли на свободното пространство и ние си отдъхнахме като плаватели, претърпели корабокрушение. Ив. Вазов, Съч. VII, 158.
