ПЛАВО̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Поплавък (във 2 знач.); плавка1, поплавък, плувка1, плавец2. Митко беше заметнал своята въдица и следеше с неотслабващо внимание игривите трепкания на плавока. Да, рибата и сега „кълвеше“. П. Коларов, РП, 6.

2. Поплавък (в 1 знач.); плавник1. Горната част на кабелната глава представлява консерватор, в който плава шуплест алуминиев плавок. А. Начева, ЕС, 88. Газовото реле представлява чугунен съд с два плавока. А. Начев, ЕС, 177.


Източник: Речник на българския език (онлайн)