ПЛА̀ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Остар. Меридиан. Един от пладниците се зима за пръв. Първий пладник и той дели земното клъбо на две равни части, на полуклъбо източно и на полуклъбо западно. К. Смирнов, З, 9. Кръговете, що са прекароват мислено по повръхнината на земното кълбо през полюсите, наричат се пладници. К. Смирнов, З, 9.