ПЛАЗ, пла̀зът, пла̀за, мн. пла̀зове, след числ. пла̀за, м. 1. Всяка от двете извити отпред дървени шини, на които се плъзга шейната по снега. Хубаво ми беше в шейната .. Чуваше се само мекото хлъзгане на плазовете, а кончетата сякаш топуркаха по пантофки. А. Гуляшки, ЗР, 5. Шейната ни се плъзгаше по пухкавия сняг .. Под плазовете скърцаха ледени кристалчета. Ст. Поптонев, ОБЛ, 137.
2. Диал. Долната част на рало, на която се слага палешника; плажица, плазица (Н. Геров, РБЯ IV).
3. Диал. Дълго четвъртито странично дърво на тъкачен стан; смок2. Плаз, смок. Две по-дебели дялани четвъртити букови дървета в стана носят името плазове, смокове. Такива плазове са два и стоят на крака. СбНУ XVIII, 104.
— Друга (диал.) форма: п л ъ з.