ПЛАКА̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на плакатен. Плакатност на изображението.

2. Прен. Неодобр. Пресилена приповдигнатост, декларативност, шаблонност, клише. Във втората част [на симфонията] обаче мисълта се разкъсва и съвсем неочаквано се появяват мотивите на „Дружна песен“ и на „Интернационала“. Това придава известна плакатност. ВН, 1961, бр. 2601, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)