ПЛАНИНЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Планински; планинит, планинчев. Греция занимава южната част на Балканския полуостров. Тази земя е много планиниста. Н. Михайловски, РВИ (превод), 50. Кавказия е страна планиниста, която прохлаждат много малки реки. Г. Икономов, КЗ, 77.


Източник: Речник на българския език (онлайн)