ПЛАНЍНЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Планински; планинит, планинист. Възседна го [кончето] цар ми Стефан,/ па излезна на планина,/ на планина, на рудина,/ та засече всите води/ планинчеви, кладенчеви. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, IV, 39.
