ПЛАНШЍР м. Мор. Профилирана греда, закрепена върху горния край на борда или палубата на кораб или лодка. Лодката се ударила в кораба малко по-ниско от планшира. К, 1963, кн. 3, 21.

— От англ. plank-sheer.


Източник: Речник на българския език (онлайн)