ПЛАСТЍЧЕСКИ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от пластичен1. Солите са чисто градивен, строителен материал: те не внасят енергия, а само пластически материал. ПН, 1932, кн. 4, 52.
ПЛАСТЍЧЕСКИ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от пластичен2. Тук нямаме илюзорната среда на картината, която да е пригодена към фигурите, а конкретната среда, в която живеем, в която се движим и работим. Това налага пластическият образ, за разлика от живописния, който е специфичен за скулптурата. Съвр., 1975, кн. 2, 154. Тия чудни образци от пластическа хубост са изваяни в един чуден език. Езикът на Вазов! К. Величков, ПССъч. VIII, 138.
ПЛАСТЍЧЕСКИ3, -а, -о, мн. -и. Мед. Прил. от пластичен3.
ПЛАСТЍЧЕСКИ нареч. Пластично. Сичките народи са представят чрез своите герои. Тъй характеристиката на народите от франкското племе би изчезнала в мрака, ако не би са изстъпила пластически пред нашите погледи в образа Карла Великаго. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 5.