ПЛА̀УНОВ, -а ,-о, мн. -и, прил. Бот. Само в съчет.: Плаунови растения. Клас висши спорови тревисти папратовидни растения, разпространени в умерените и тропически области по влажни скалисти, тревисти и торфени места, които се използват като декоративни, за получаване на бои, в медицината, пиротехниката и металургията. Lycopodiatae. Към групата на папратовидните растения принадлежат папратите, хвощовете и плауновите растения. При развитието си те също преминават през две поколения — полово и безполово. Бтн VI кл, 94.