ПЛА̀ЦКАРТА ж. Трансп. Билет за запазено място. В този влак нямаше плацкарти и някак безформеният, чудноват второкласен вагон, без прегради и купета, беше страшно натъпкан с публика. ХудК, 1914, кн. 34, 89.

— От нем. Platzkarte.


Източник: Речник на българския език (онлайн)