ПЛЕНА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има плени, шупли, пукнатини. От пленаво желязо добра сабя не става. Н. Геров, РБЯ IV, 47.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)