ПЛОДОЯ̀ДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Човек, който се храни предимно или само с плодове и зеленчуци, обикн. сурови. Аз изпратих двамина,.., да видят и разпитат какви са тия обитатели тук, плодоедци, и техните обичаи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 145-146.