ПЛОДОЯ̀ДСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Начин на хранене (обикн. прилаган с цел), при който за храна се употребяват само или предимно плодове и зеленчуци, обикн. сурови. Най-успешно плодоядството се практикува през лятото и есента. Δ Добре е децата от малки да се приучат на плодоядство.


Източник: Речник на българския език (онлайн)