ПЛЪХА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Помещение, сграда, което е непригодно за употреба, нехигиенично, изоставено и запустяло, поради което в него се въдят плъхове. — Още през лятото, когато идвах за овцете, им казах да съборят тоя плъхарник и да построят нов, модерен свинарник. Ст. Даскалов, СЛ, 381.