ПЛЮГА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Плужек; плужък, плужков, плужул, плъж, плъжек, плъжковец, плютък, плюшък.
Остар. Пренебр. Лош, недостоен човек. История кога ще пишат, всичкото, което до сега е станало, ще го претупат с две-три думи: плюгавци хората, делата ѝм за глуми. П. П. Славейков, КП ч. III, 148.
— Рус. плюгавец.